Федерацията на социалните сдружения в България (ФССБ) в партньорство с Агенцията за социално подпомагане (АСП) работят съвместно за намирането на иновативни решения за подобряване на домашната грижа. В рамките на това сътрудничество в София ще отвори врати Лаборатория за социални иновации. Идеята е Лабораторията да предостави пространство (физическо и виртуално) и стимули за обмен, съвместна работа, учене и експериментиране, дизайн и съ-творяване на нови решения в социалната сфера.
На всеки с добра идея и желание за работа в сферата на домашните грижи, Лабораторията за социални иновации ще предостави необходимото ноу-хау, менторска подкрепа, консултации със специалисти от различни области, възможност да експериментира и създава модели и прототипи, както и достъп до ресурси и мрежа от социални инвеститори. Участниците ще бъдат включени в серия от обучителни уъркшопи и ще бъдат канени на широк кръг от събития – презентации, лекции, изложби и други мероприятия за представяне на идеи, успехи и предизвикателства в бизнеса и социалната практика. Лабът ще предоставя ко-уъркинг пространство и ще стимулира инициативи за междусекторен, интердисциплинарен и междупоколенчески обмен. Ще бъдат търсени възможности за фондонабиране за най-добрите идеи, минали през многостепенен подбор и селекция. Акцент в работата на лаба ще бъдат срещите на живо с вдъхновяващи личности от света на бизнеса, науката, дизайна и технологиите, както и непосредствения контакт и вълнуващите разговори с възрастните хора – потребители на домашните грижи. ФССБ и АСП имат амбицията да създадат споделено пространство с положителен заряд, където представители на държавни институции, местна власт, граждански организации, учени, творци, дизайнери, изобретатели, предприемачи, инвеститори и разбира се потребители да намират общ език и иновативни решения в името на качеството на живот и достойнството на възрастните хора.
Федерацията на социалните сдружения в България (ФССБ), като обединение на неправителствени организации, които през последните 10 години предоставят социални услуги на деца и възрастни в неравностойно положение в цялата страна, индентифицира домашната грижа като най-слабото звено в действащата система на социално-здравни услуги в България. Анализът на ФССБ сочи, че услугите в домашна среда са секторът, който най-бавно и трудно се реформира и като цяло в най-голяма степен изостава по отношение на качеството и обхвата на услугите в сравнение с другите европейски държави. На фона на тревожните демографски показатели за застаряване на населението в България, услугите в домашна среда за възрастни хора и хора със затруднения в самообслужването (предоставяни от общински и частни доставчици), достигат едва до 10 % от хората в нужда. Насочени са предимно към най-крайно нуждаещите се и задоволяват едва част от базисните им жизнени потребности. В Националната стратегия за дългосрочна грижа и Плана за нейното изпълнение са поставени цели, които предполагат цялостна смяна на парадигмата и преход към интегрирани медико-социални услуги и холистичен подход. Все още обаче в България услугите за домашни грижи не поставят в центъра личността и нейните индивидуални нужди и предпочитания, а са насочени към поддържане на здравословното състояние на потребителите, което много често се свежда единствено до подкрепа за физическото оцеляване. Сред причините за недостатъчния обхват и слабата ефективност и ефикасност на сектора на домашни грижи у нас са бюджетните ограничения в социалната сфера, слабостите в организацията на предоставяне на услугата (в това число липсата на добре обучени и мотивирани кадри), както и битуващите в обществото нагласи и стереотипи. Не на последно място, сред препятствията за развитието на сектора е слабият предприемачески интерес и отсъствието на стимулираща среда за разработване и пазарна реализация на иновативни решения (продукти и услуги) за модернизиране на домашната грижа и повишаване качеството на живот на хората.
Световната пандемия Ковид-19 многократно увеличи броя на нуждаещите се от домашни грижи и постави във фокуса на общественото внимание острия недостиг и ниското качество на услугите. Темата за здравето, благосъстоянието и достойния живот на възрастните хора зае централно място в медиите. “Домашната грижа” от събирателно на неясни дейности на “социалните” в помощ на изоставените и живеещите в нищета, изведнъж, почти във всеки български дом, доби ясните измерения на конкретните човешки нужди и се превърна в единственото възможно решение за много от нас, особено в периодите на извънредно положение и карантина. В условията на криза, започна и процесът на търсене на нови решения и форми на подкрепа. Български специалисти от различни области насочиха усилията си върху разработки, които подпомагат грижите в домашна среда в условията на Ковид-19. В кратки срокове бяха разработени компютърни приложения, системи за домашно видео наблюдение и известяване, улеснения за пазаруване и придвижване вкъщи и други. Граждански сдружения и активисти стартираха доброволчески инициативи за подпомагане по домовете. Забеляза се и повишен инвеститорски интерес към нови технологични решения, насочени към повишаване качеството на живот в домашна среда. Според проучването на ФССБ, в резултат на кризата от Ковид-19 от една страна, беше осветено и диагностицирано окаяното състояние на сектора “домашни грижи” в България, но от друга, започна да се формира благоприятна среда за иновации и социално предприемачество, стимулираща търсенето на алтернативни решения, мобилизирането на различни по вид ресурси и изграждането на междусекторни партньорства с цел повишаване качеството и капацитета на домашните грижи.
Лабораторията за социални иновации в София е част от партньорска мрежа на 27 организации от 9 европейски държави, обединени в Транснационална Лаборатория за социални иновации в домашната грижа (D-Care Lab). Методологично, концепцията за Лабораторията се основава на научни разработки на Центъра за социални иновации към Университета в Хайделберг, Германия, като за българския модел са заимствани различни елементи от съществуващия опит в България, както и практическо ноу-хау, привнесено от развити лаборатории за иновации в Германия, Австрия, Хърватска, Босна и Херцеговина и такива в процес на развитие от Сърбия, Унгария, Молдова и Румъния. Международното партньорство е гарант за последователност в подхода, достъп до високопрофесионална експертиза в областта на социалното предприемачество и социалните иновации, стремеж към постоянно надграждане на знанията и усъвършенстване на прилаганите модели, както и възможност за обединяване на усилията на международни социални инвеститори за реализиране на иновациите на местно и европейско ниво.
Първоначалният етап по изграждането на лабораторията е финансиран по европейската програма за транснационално сътрудничество Дунав 2014-2020, като българските партньори от ФССБ и АСП се стремят към това в бъдеще Лабораторията да се превърне в успешен, устойчив модел за междусекторно сътрудничество с цел иновации, който да функционира с подкрепата на местните заинтересованите страни от бизнеса, науката, държавните институции, местната власт и гражданските организации.